Дирекция "Обществено здраве". Проучвания.
АНАЛИЗ НА ПОЛУЧЕНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОВЕДЕНО АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ГР. ШУМЕН КЪМ УПОТРЕБАТА НА АЛКОХОЛ
През месеците март и април 2014 г. отдел „Профилактика на болестите и промоция на здравето“, дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ Шумен проведе анкетно проучване за отношението на учениците от пети клас към употребата на алкохол. Анкетирани са ученици от следните училища в гр. Шумен: III ОУ, VI ОУ, СОУ „Трайко Симеонов“, СОУ „Васил Левски“, СОУ „Йоан Екзарх-Български“ и СОУ „Сава Доброплодни“.
От анкетираните 404 ученика 50,74% (205) са момчета и 49,26% (199) момичета. Възрастовата структура на учениците показва, че 9 са на възраст 10 години (6 момчета и 3 момичета), 268 са на 11 години (125 момчета и 143 момичета), 124 са на 12 години (73 момчета и 51 момичета) и 3 на 13 години (1 момче и 2 момичета). Анкетната карта е с 13 въпроса и с по няколко посочени отговора. Процентът на отговорите може да бъде повече от 100, защото анкетираните са отговаряли на някои въпроси с повече от 1 отговор.
Първите два въпроса от анкетата оформят паспортната част.
Трети въпрос „На колко години си опитал алкохол за първи път ?“
А) не съм опитвал – 27,23% (110);
Б) до 7 г. възраст – 17,33% (70);
В) до 8-10 г.възраст – 26,73% (108);
Г) до 11-12 г. възраст – 21,78% (88);
Д) не помня – 6,93% (28).
Наблюдава се 1,17 пъти увеличение на стойностите по точки Б, В и Г и задържане на стойностите по точки А и Д в сравнение с проучването проведено през 2006 г. Разликите между момчета и момичета е незначителна.
Четвърти въпрос „Какъв алкохол си опитвал до сега?“
А) бира – 50,75% (205);
Б) вино – 44,31% (179);
В) концетрат – 4,95% (20).
Пети въпрос „Къде най-често пиеш алкохол?“
А) в къщи – 58,17% (235);
Б) у приятели – 22,28% (90);
В) в заведение – 12,87% (52);
Г) на улицата или в парка – 6,68% (27).
Повече от половината ученици пият у дома (родителите осигуряват алкохол за празници) и у приятели, а по-рядко в заведения и по улиците. Резултатите са сходни с получените при предишното проучване. Необходимо е да се работи повече с родителите.
Шести въпрос „Някой искал ли е от теб лична карта, когато купуваш или поръчваш алкохол?“
Само 4,46% (18) от анкетираните съобщават, че са им искали лични карти при закупуване на алкохол. Необходимо е да се упражнява по-строг контрол на търговците, по отношение спазване забраната за продажба на алкохол на лица под 18 годишна възраст.
Седми въпрос „Чувстваш ли се зле след като пиеш алкохол?
21,04% (85) от анкетираните се чувстват зле, което е 1,50 пъти повече в сравнение с придишното проучване. Това увеличение се дължи вероятно и на често предлагания некачествен алкохол.
Осми въпрос „Пият ли приятелите ти алкохол?“
А) да – 24,27% (94);
Б) понякога – 39,11% (158);
В) не – 37,63% (152).
Девети въпрос „Колко често родителите ти употребяват алкохол?“
А) баща – всеки ден – 49,75% (201);
Б) баща – два – три пъти седмично – 19,80% (80);
В) майка – всеки ден – 14,85% (60);
Г) майка – два – три пъти седмично – 15,59% (63).
В сравнение с предишното проучване се наблюдава задържане на стойностите.
Десети въпрос „Мислиш ли, че на твоята възраст е вредно да се пие алкохол?“
А) да – 62,87% (254);
Б) не – 37,13% (150).
В сравнение с предишното проучване 1,07 пъти по-малко от анкетираните мислят, че алкохолът е вреден за здравето. Необходимо е с учениците да се работи по настоятелно за разясняване на вредите от употребата на алкахол.
Единадесети въпрос „В твоя клас говорено ли е за вредата от употребата на алкохол?“
А) да – 65,10% (263);
Б) не – 34,90% (141).
Дванадесети въпрос „Разговарял ли е с теб някой от твоето семейство за последиците от употребата на алкохол?“
А) да – 73,02% (295);
Б) не – 26,98% (109).
Тринадесети въпрос „По какъв начин желаеш да научиш повече за вредата и последиците от употребата на алкохол?“
55% от анкетираните желаят да получат информация от родителите си, 43% чрез беседи от специалисти, 30% чрез видеофилми и 25% от ТВ предавания.
Изводи и препоръки:
1. Изпреварващата работа по проблемите с употребата на алкохола да започва във възрастта 6-8 г.
2. Да се работи за повишаване на здравната култура на родителите.
3. Медицинските специалисти в ЦДГ и училищата да обхващат всички деца с различни информационни форми за повишаване на здравната им култура.
4. Да се ангажира свободното време на подрастващите с различни спортни и други дейности по интереси.
